Защо юмейхо е различно?

Защо юмейхо е различно?

Кое прави юмейхо различно?

   "Кое прави юмейхо различно?" - това е често задаван въпрос, на който ще се надяваме да намерите отговор в  долните редове .

   В съвремения свят са достъпни различни методи на конвенционалната и алтернативната медицина, които съдържат техники за въздействие върху костите, ставите, мускулите и чрез които се постига наместване, отпускане, разтягане, тонизиране.   

   Това, което отличава метода ЮМЕЙХО на Масаюки Сайонжи е, че се използват комплексно редица притискащи, омесващи, отпускащи, наместващи, изправящи техники. Те са обединени и систематизирани в този уникален метод и са изцяло съобразени с „Теорията за центъра на тежестта" в човешкото тяло. Според тази теория много от заболяванията се появяват поради нарушеното равновесие в тялото след изместване на центъра на тежестта. Това изместване се изразява в костно-ставна асиметрия на двете половини на тялото /лява и дясна/. Наблюдава се скъсяване на единия крак, изместване на едната тазова кост, изкривяване на гръбначния стълб, изместване на едната лопатка и други последвали асиметрични изменения.

Теория за центъра на тежестта

                                                                                                

                               схема 1                                   схема 2                                   схема 3                                    схема 4

 

 

 

За да бъдат в оптимално състояние човешкият мускулен тонус и кръвната циркулация, е необходимо хълбочната и раменна линии да са успоредни на опорната площ и перпендикулярни спрямо гръбначният стълб. /Схема 1/

Ако при човек в лицев лег се установи разместване на дясната хълбочна кост, то той изглежда, като на схема 2. Дясната хълбочна кост е по-висока от лявата, затова в първи стадий десният крак става относително по – къс от левия /схема 2/ и цялото тяло и гръбнакът се изместват в дясно.

В изправено положение позицията на съответния човек ще бъде като на /схема 3/.

В следствие на скъсения десен крак, хълбочната линия е противоположна на тази от легнала позиция т.е. левият крак носи по-голяма тежест от тялото. Тялото се завърта надясно, дясното рамо става по-високо от лявото, главата се накланя надясно. Всичко това се прави от тялото инстинктивно, за да има относителен баланс и равновесие.

След определен период от време, левият крак се уморява и претоварва, а позицията на тялото продължава да бъде като на схема 3. След тази системна преумора човекът несъзнателно сменя натоварването на главния /носещия/ до момента крак и тежестта преминава от левия на десния крак.

 Сега позицията на тялото става като на схема 4. Десният крак вече е главен /носещ/, той е по-силният и носи основния товар от тежестта на тялото. Тялото и гръбнакът се накланят обратно, наляво и сега лявото рамо се намира по-високо от дясното. 

Това състояние на тялото продължава докато десния крак отново се умори до максимум. След този максимум центъра на тежестта отново автоматично и несъзнателно се премества към левия крак и тогава състоянието на тялото се връща в това на схема 3.

Колкото повече се повтаря тази смяна на главния крак, толкова повече се увеличава лошото влияние върху състоянието на тялото и накрая гръбнакът придобива S-форма, а завъртането му става по-сложно.

 

Може да се обобщи, че прилагането на юмейхо е с основна цел да възвърне равновесието и центъра на тежестта в тялото и като следствие на това да се въздейства върху заболяването, симптома или дискомфорта. Именно това, че се работи върху причината за заболяването, а не върху неговите симптоми, отличава сериозно юмейхо от всички други конвенционални методи.